Майчина и бащина любов

Честит 8-ми Рожден Ден Кристи

С раждането на дъщеря ни пред мен се отвори един изцяло, нов и непознат свят. Да бъда майка беше нещо толкова различно от всичко познато ми до момента. Въпреки, че дъщеря ни е много желано, планирано и заченато с любов дете и родовия поток на любов към нея от нейните баби и дядовци,винаги е бил пълноводен и изобилен на грижа и радост, въпреки това с появата й на този свят, започнаха и уроците. Уроци на грижа, приемане и безусловна любов.

С раждането на първородна рожба и ние се раждаме наново, в ролята на родители. Връзката ни с малкото същество е много преди раждането му, дори преди зачеването. Вярвам, че в момента, в който влюбени в своя любим, пожелаем и намечтаем нашето общо дете, извикваме душата му и това е момента, в който посяваме семенцето на бъдещия живот, което по-късно ще заченем в утробата си. Родено от нашата плът, кръв от нашата кръв, то остава завинаги наше дете, без значение как ще се справим като родители. Ние сме и пътя и истината за нашите деца и те лоялни на нас, осъзнато или не ще следват нашата заръка, ще утвърждават нашите намерения за тях, ще преживяват и “поправят” нашите чувства и емоци и тези на своите баба и дядовци, ще живеят живота, на който ние сме ги научили и сме им завещали.

Нашите деца ще пораснат уверени в себе си хора, само когато растат отглеждани в условия на сигурност и любов.

Не трябваше да прочета много книги, за да избера ролята на осъзнат родител. Още съвсем новак в новата си роля, усещах важността на първия контакат “кожа в кожа” за нас и новородената ни рожба и когато ми беше отнета тази възможност, трябваше бързо да приема ситуацията и да се приспособя.

Дъщеря ни се роди доносено бебе, две седмици след термин и поради неизяснен към момента на раждането проблем, се наложи да я приемат в неонатологично отделение за проследяване. И въпреки предварителните договорки с доктора, да я постави на гръдта ми веднага след раждането й, за да я закърмя с първи глътки родова сила, живота ни отне тази възможност. Едва успях да докосна с устни по челцето, малкото вързопче и веднага я отведоха далече от мен в неонатлогията. Помня момента на отделянето й от мен, дългите дни на неизвестност, лошите докторски прогнози, сковаващия страх, почвата, която губехме под краката си, усещането за безтегловност, за празнота… и някъде там сред всичко това духа ми на майка, се беше пробудил, въпреки безкрупулните докторски опити да го приспят. Той беше там и будуваше и се бореше за своето дете. От този миг започна нашето осъзнато родителство. Не можех да докосна дящеря си, нито да я видя, но знаех, че връзката, която вече имаме никой не може да прекъсне. Толкова силно вярвах в това, че ми се присънваше, че я докосвам и държа за ръчички.

Прекарвахме часове наред с моя любим, нейния баща хванати ръка за ръка, коленичили на земята и с опряно чело в земята се молехме, ридаехме, крещяхме, шептяхме… говорехме й на нашата дъщеричка. Не спирахме да мълвим думи на любов, сякаш е до нас. Представяхме си как я галим и не спирахме да й повтаряме, че физически е далече от нас, но ние сме до нея. И до днес си спомням, че дълго й повтарях, че е на сигурно място и ние сме се доверили на добри хора, които се грижат за нея. Разказвахме й че всички докосвания, които усеща са нашите докосвания през други ръце. На моменти, подобно на лудост, я усещах до себе си и бях напълно убедена, че усеща думите ни, изречени от разстояние. Седяхме часове наред под прозореца на болничната стая, извисила се недостижимо високо на 2-ия етаж и вперили поглед в стъклата, й говорехме и й разказвахме за нас, нейните родители.

Повтаряхме “обичаме те” безброй много пъти, повтаряхме й дълго, че каквото и да се случва, ние я обичаме и ще сме до нея, винаги и завинаги, че я чакаме у дома! В плетеница от ръце, хванати един за друг, баби, дядовци, братя, заедно оплитахме здрава родова нишка, с която да издърпаме новия живот у дома, до мястото, което й принадлежи, сред своите. И до днес съм напълно убедена, че думите, с които 16 дни наричахме неуморно от разстояние малката ни дъщеричка, бяха думи за живот и със силата на материализацията, която не е филмова измислица, думите ни бяха там до нея, подобни на плътни същности, които я пазеха и закриляха и малкото ни момиченце усещаше физически с тялото си. Знам, че е усещала с цялото си същество силното ни и любящо присъствие, в неприсъствието ни… защото връзката родител-дете е от сърце за сърце, винаги и завинаги!

Сега, само ден преди да навърши 8 години порасналото ни момиченце, пиша това с много любов и благодарност в сърцето. Няма болка или нещо неизказано, заседнало в душата, има само топли чувства, които се разливат в сърцата ни.

Честит Рожден Ден, скъпо дете! Бъди здрава, щастлива, успешна и прекрасна, такава каквато си.

Обичаме те Кристи, винаги и завинаги, от тук до края на света!

Мама и Тати

Към началото
error: Съдържанието е защитено!!!