Предколедни мисли

Днес си мисля за малките неща в живота, за малките жестове, за миговете на споделена радост с близките ни хора… Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видени и докоснати, те се усещат в сърцето. Но сърцето, то е това, което рисува нишките на любовта… понякога с темперни бои, понякога претворява акварелни зимни етюди, а понякога шари шапката на дядо Коледа с брокатено лепило.

И, ако творенето е път от сърцето и душата до белия лист… то Кристи е истински пътешественик и днес е на окололапландска обиколка 🙂

Този, който няма мечти, не вярва в чудеса и в дядо Коледа… и мисли, че звездите имат лимит и няма останали неоткрити земи, той не ще открие нови пространства пред човешкия дух… чиито лимит иначе, клони към безкрайност.
Необходимо е само да гледаме дядо Коледа право в очите и да вярваме, че блясъка от коледните лампички е отражението на светлината в собствените ни мисли, защото това, което търсим не е вън, а вътре в нас!

Нека вземем решение да бъдем щастливи и да направим радостта наш съюзник в срещите ни със сянката на страха. Майсторлъка се състои в умението да управляваме страха и когато седне на седалката зад нас… няма никакво значение дали имаме шофьорска книжка, а имаме ли самообладанието да вземем завоя, без да се блъснем в крайпътния довар. Нямаме никакво право да изпускаме управлението… все пак волана си остава в нашите ръце… а чистачките учестено тракат, не смогват на изобилието от мръсни прахови частици, полепнали като катран от изпушена цигара по стъклото. Инфодемията е навсякъде във въздуха, леплива е… нахлува и те налазва и без да пускаш телевизора… и чистачките, включени на трета степен, не успяват да се справят! Да… сега е момента да включим коледните лампички в очакване на дядо Коледа, да се слеем със светлината, така няма да видим тъмнината, която ни дебне отвсякъде.

Ха…оправили са уличните лампи…светло е…лунни пътечки свързват праговете на съседските кооперация, подобно на нишките любов свързващи сърцата!

Към началото
error: Съдържанието е защитено!!!