Не може да засееш пшеница, а да пожънеш картофи…

Родова терапия с Грети Чаушева

Всички ние жънем и сеем на своето РОДОВО поле.

Жънем, това, което тези преди нас са посели… плевим, чистим бурените, берем плодовете и на свой ред сеем, за да пожънем посятото ние и тези след нас.

Изпитваме скрита нужда, да намерим баланс, както за това, което ние сме направили, така също и за това, което е направил някой в предишно поколение, преди нас.

Потомци на човек, който е убил някого може да чувстват силен импулс към самоубийство.

Някой на когото му е било насилствено иззето всичко и отнето правото да работи в годините на национализацията в България. Днес, децата му може да изпитват финансови трудности в собственият си живот и въпреки усилията и правилните действия, които правят, да не успяват да спечелят и задържат парите, които желаят и за които работят усърдно.

Дъщеря на майка, която има сестра дадена за осиновяване, може да откаже да има собствени деца, водена от силен импулс да се отдаде на благотворителни каузи, свързани с изоставени от родителите си деца.

Примерите са безброй много.

Потомците са регулаторния инструмент за възстановяването на баланса в родовата система. Ако, някой от предишно поколение е направил нещо и не е приел изцяло последствията от действията си, тогава членове на рода от следващите поколения, които нищо не знаят и не подозират поемат последствията вместо него.

Може, би някой ще попита… какво като знаем това?

Не може да върнем времето назад, нито да изтрием или променим случилото се. Какво да направим, за да спрем да заплащаме, за това, което е извършил някой преди нас?

Краткия отговор е:

Когато осъзнаем, приемем и открием на кого принадлежи първоначалната отговорност. Тогава може да му я върнем и да осводим собствения си живот.

Един от начините е с помощта на РОДОВА ТЕРАПИЯ. Всички можем да го направим. Иска се воля и кураж.

Грети Чаушева – родов терапевт от школата на Аида Марковска

Към началото
error: Съдържанието е защитено!!!