Последният ден на Юни е и само след няколко часа слънцето ще изгрее и ще започне отброяването на новия Месец Юли. В мислите ми започва да назрява идеята за ново непланирано приключение. Споделих с Шушито, какво ми се върти в главата, като се надявах в този момент и той да вибрира на същите честоти. Не беше изненада, че не му трябваше много време за размисъл и само след няколко минути вече проучвахме места и възможности, за нашият импровизиран семеен July morning. Едно беше ясно, морето и скалните му брегове не бяха вариант и така не след дълго се спряхме на язовир Пчелина и кацналия на скалата параклис “Св. Йоан Летни”. Недействаща средновековна църква, намираща се на брега на язовир Пчелина, до област Перник. Намира се на около 60 км. от София, в югозападна посока, което ни устройваше. Сравнително кратко пътуване, съвместимо с идеята ни за кратко среднощно приключение с дете в делничен ден. И така, дестинацията вече е набелязана, а пътя начертан. Посока Радомир, към село Поцърненци и от там само направо. Бяхме се подготвили за черен неравен път.

Според някой отзиви в интернет, трябваше да отбием на 3,5 км. от крайната точка, където да оставим колата, а именно параклиса, заради трудно проходимия път. Не разполагаме с високопроходим автомобил, така че се бяхме настроили и подготвили за ходене пеша, което включваше още по ранно ставане. Така…маршрута и плана бяха готови, остана подготовката. Едни бързи сандвичи, термос с чай, хрупанки, репелент, челници и някоя и друга връхна дрешка и хоп вече сме готови. Набелязаното място би следвало да е идеално за посрещането на първоюлския изгрев. Кацнал на скала, вдадена над язовира, предоставяща прекрасна гледка за ентусиастите избрали мястото за посрещането на Джулая. Споделихме с Кристи, която тутакси започна да подскача доволна от предстоящото. Без много уговорки, още преди залез слънце, вече се приготвяше за ранно лягане, за да поспи колкото може повече, предвид среднощното ставане, което предстоеше. Вълнението не й позволи да заспи веднага, но все пак успя да поспи няколко часа, както и ние. Е, да успахме се малко, но нищо фатално.

Всичко беше подготвено, така че не след дълго вече бяхме на път. Пристигайки на намислената дестинация, за наша приятна изненада се оказа, че пътят е достъпен почти до самия параклис, което ни спести така нужното ни време от ходенето пеша, за да може да стигнем навреме за посрещането на очаквания изгрев. Мястото се оказа вълшебно и уединено, с невероятни гледки спиращи дъха, а средновековният параклис, извисил се на върха на скалата, пробужда усещане за спокосйтвие и магичност. Настанихме се на уютна пейка пред самия параклис, сипахме си чаша чай и сгушени в топли дрехи, не ни оставаше нищо друго освен да се насладим на Джулая. Не след дълго слънчевите лъчи започнаха да огряват водата на язовира, а ние развълнувани от картините, които рисуваха шарени емоции в сърцата ни, не ни оставаше нищо друго освен да затаниникаме емблематичния припев и да си пожелаем да си останем и бъдем винаги и в добро и в лошо, свободни, слънчеви и щастливи, заедно и по отделно. А, нашето прекрасно дете да пази спомена за заедност, радост и обич от преживяните малки и големи приключения, които творим заедно ТУК и СЕГА!