Обикновено препускам като галопиращ кон по пресечен терен към училището на дъщеря ми, за да пристигна и я взема навреме. Обичам да съм точна и да спазвам уговорките си, особено тези с дъщеря ми.

Вече бях пристигнала, когато се усетих, че в този ден имат допълнителни занимания и приключва по-късно. Имах 45 мин., които да оползотворя някак. Без колебание реших да изчакам на слънце (все още не бяха нахлули дъждовете). Седнах на една пейка в близката градинка и зачаках, събирайки есенни слънчеви лъчи. Почти веднага на пейката до мен се настаниха две момчета около 6 годишни, по-малката сестричка на едното от тях, двете им майки и бабата на братчето и сестричето. Майките бяха взели децата си от близката детска градина и явно като мен бяха решили децата да се порадват на греещото все още слънце. Междувременно се бяха погрижили и за изгладнелите им стомаси с няколко кутии топла и ароматна пица. Преминаха набързо през процедурата по дезинфекция на ръцете и голямото ядене започна. Гледката беше някак симпатична, децата подксачаха и хапваха сладко, майките си бърбореха. Слънце, почивка, глътка въздух, съвсем обикновено, а толкова приятно.

Непосредствената близост на пейките ни, неволно ме въвлече в случващите се разговори и емоции в съседство.

Една оса привлечена от вкусните пици, досаждаше на компанията. Децата бягаха и заявяваха гръмко страха си от жилещия вредител.

– Госпожата каза, че ако те ужили оса и си алергичен, може да умреш. Мамо, аз алергичен ли съм?

– Йоане, стига глупости… а на мен пък изобщо не ми пука от тази оса. Сядай тук и яж, че като изстине ще стане на подметка

– Но, аз алергичен ли съм?

– Яж ти казвам, защото след малко тръгвам.

– Ами, ако ме ужили?

– Ще те ужили, глупости. Просто внимавай да не я лапнеш.

– Страх ме е.

– Ама ти си бил голям бъзльо. Как може да те е страх от нещо толкова малко. Бъди смел. Аз не съм раждала страхливец.

– Ама, тя лети само около мен, какво да правя?

– Бъди смел и не се занимавай повече с тази оса.

– Наядох се, не искам повече.

– Нищо не си ял, Йоанееее, вкъщи няма друго за ядене. Ще седиш гладен.

– Ама осата…….

– Не ме занимавай повече с твоите глупости. Прави каквото искаш, оправяй се сам. Писна ми вече от теб.

след няколко минути… децата вече си играят на близките катерушки

– Йоане-е-е отиди до пързалката да кажеш на баба ти и сестра ти, че тръгвам. Хайде по-бързо де-е-е

‐ Мамо-о-о

– Не сега, после, че ми изтича талона за колата.

– Но мамо-о-о искам да ти кажа нещо.

– Утре ще ми кажеш, тръгвам, да слушаш баба ти.

следват въздушни целувки…

Вече обърнала гръб, майката не успя да чуе, промърмореното от момченцето:

– Исках да ти кажа, че вече не ме е страх, убих осата, стъпчих я… смел съм!

– Йоан, чух, че така се казваш. Знаеш ли, че случайно видях как се справи с осата, която те преследваше. Впечатли ме колко смело я настъпи с крак и се справи сам. И мен ме е страх да не ме ужили оса, но знам, че ако не я дразня, тя няма да ме ужили и просто съм по-внимателна, а ако продължава да се върти около мен, прибирам храната или се отмествам и тя сама си отива.

Веднъж гледах много интересно филмче как пчелите предпазват кошера си от неканени оси и стършели, които искат да крадат от меда. Обграждат ги и започват много бързо да пърхат крилца и това повишава температурата. А, осите и стършелите не могат да издържат на по-високата температура, на която пчелите идържат и умират. Така пчелите спасяват пчелата майка и целия кошер. Може да потърсиш информация в интернет за живота на осите, защото в природата живота и на най-малката буболечка има смисъл, щом съществува.

Чао, Йоан, трябва да тръгвам, за да взема дъщеря ми от училище, ще й разкажа колко беше смел с осата.

– Тя, как се казваааа?

– Кристи. Някой път може да се запознате и да си играете.

– Чаооо… до скоро!

Споделих с вас тази истинска история, защото освен, че беше емоционална за мен е много показателна затова колко откъснати може да бъдем ние родителите от децата си, макар и да сме съвсем близо до тях.

Вкопчени в това децата ни да са добре облечени, нахранени, задоволени, пропускаме важното. Смело бих казала, че ги травмираме и маркираме с подсъзнателни програми, които ще отработват дълго време в живота си.

„Аз не раждам бъзльовци. Ти си бъзльо“, следователно, значи не си мое дете!

Децата не трябва да се мъчат да бъдат смели, за да бъдат наши деца и да принадлежат на семейството си, такива каквито са. Те са нашите деца, бъзльовци или не, и имат нужда да бъдат чути, видяни, разбрани и обичани безусловно!

Понякога пицата с тесто от магазина и кетчуп може да е по-вкусна и здравословна за децата ни, от бутиковата пица от тесто с квас и доматеното био пюре.

Вкусът към живота се възпитава с отношение, а не със скъпи съставки…

Грети Чаушева – родов терапевт