В сезона на голямото пътуване и летуване, по моему, всичко навред се пръска по шевовете от зажаднели люде за всичко по много… за преяждане, препиване, прелюбване. Сякаш по един Фитипалди кипи в кръвта и всички и всичко са във вечна гонка. Като започнем от колите по магистралата и стигнем до залъка в устата. Всичко в човека с отворена уста ламти за сладко и пивко, сега и веднага и набързо, сякаш някой ще дръпне чинията още пълна, преди рецепторите да са могли да усетят разтилащата се наслада от топящата се в устата хапка.
Въздухът вибрира на нова, непосилна честота, която няма нищо общо с пронизващото ме, вече ретро чувство за романтика на бавни обороти, за вълнение със затаен дъх, за съзерцание, за мълчаливо общуване с него, с нея, с безбрежното синьо. Животът лети с педал на газта до ламарината и неспазва никакви пътни знаци и ограничения на скоростта.
И в целия този цирк, сякаш малцина са маймуните, които хапват банана с наслада, за да усетят аромата му в цялост. Преглъщат на бавни хапки, защото и послевкуса им е важен, защото именно той дава усещането за ситост и цялост. Летуват в еднозвездни условия, лежат на горещия пясък, без пластмаса под гърба си и сервитьор под ръка, ала трупат петзвездни преживявания на свързване със себе си, любимите и майката природа. Не се пънат да останат вечно млади, не се тъпчат с адреналин, не прикриват бръчките с ботокс, не пъчат гърдите със силикон, разхождат целулита и телесните си несъвършенства с приемане и обич към себе си и живота, който така стремглаво преминава като бърз влак през човека.
И в този миг, потънала в мислите си, бурна вълна облива съзнанието ми с поредна доза размишления за връзката на човек със самия себе си, с тялото, ума, подсъзнанието, сърцето, душата, с другите, със самия живот.
Премигвам ли и премигвам и вместо картината пред очите ми да се разнесе като акварелна боичка, залята обилно от вода. Гледката става все по ясна, цветна и натурална. Под носа ми се разиграва сцена, която мога да подуша и със запушен нос, защото вони. Превръщаме се в неволни зрители на извратено шоу посред бял ден между току що срещнали се непознати.на плажа, които безмълвно и без свян в бесен акт, започват да преплитат неприкритите си голи части, определящи пола им, една в друга…там на брега пред детските очи нищо неподозиращи и неразбиращи.
Като отзвук от преживяното, все още не мога да си наместя мислите. За своите 40 години, в които много неща не са ми чужди и поназнайвам туй онуй за хората, взаимоотношенията и връзките, седя и се питам. Аз ли вече съм много ретро или нещо друго не е наред. Последващите си разсъждения по темата, ще ги оставя за себе си… но има нещо, на което искам да обърна внимание, в ролята ми на РОДОВ ТЕРАПЕВТ и на майка на момиче.
Важно е всички млади момичета да знаят, че в женското тяло има енергийна памет за всички интимни партньори, която се крие в утробата. Целият този енергийно информационен микс преминава в следващите зачатия на жената. Затова когато жената е имала много безразборни сексуални връзки е възможно когато се появят децата й по-късно, то те да растат чувствайки се неразбрани, объркани, неприети, не на мястото си. Това е така, защото в тях има информация от предишните много партньори на майка им.
Именно затова в недалечното минало, рода е държал на девствеността на невестата. На чистота на матката й, за да може децата да принадлежат само на един, на съпругът й, на един род.
И макар, че в днешно време сме много далече от този морал и порядки, то нека всички съвременни момичета да знаят, че безразборните интимни връзки носят своят енергиен отпечатък в живота им по нататък.
Грети Чаушева – родов терапевт