Днес искам да ви кажа няколко думи за терапевтичната сила на родовите приказки, особено тези, които ние сами измисляме, за да разкажем на децата ни, грозните, мъчителните, престъпните, неблаговидните, травматичните истини, болезнените емоции в рода ни, които въздействат неблагоприятно върху нашия и техния живот. Един от начините, за да се отработят тежките и непреживени емоции на предците е като ги осветим, разберем, почетем, осъзнаем и много важно разкажем на децата ни, за да спрем процеса за тях и следващите. Така, че да останат като факт в съзнанието на рода и потомците, без да е нужно да преживяват болката на тези преди тях.

Приказките са чудесен подход, за да разкажем на децата си най-трудното и страховитото и така да ги освободим от родовата им неосъзната лоялност да разказват за непреживените емоции на родителите си, бабите и дядовците си чрез заболявания и различни несполуки в своя живот. Те дават възможност на децата в сигурна и безопасна среда да „опитат” емоцията, да я огледат от различни страни, да видят себе си в нея, да я преживеят „на ужким” с цялата сила на въображаемата действителност, така че да може да я опознаят, опитомят и интегрират, т.е. да я „преодолеят“. За опитомяването на емоциите е необходимо време. Приказките дават това необходимо време, през което децата постепенно, внимателно и със своето собствено темпо опознават страха, болката, лошото и то в безопасно и сигурно, въображаемо, пространство.

Да им помогнем свободни от „чуждата“ болка да преодоляват собствените си страхове и емоции, за да разказват своята лична история.

Животът е приказка, която първо ни разказват на нас, а после на свой ред ние разказваме.

Приказките нямат препоръчителна възраст.

А, децата са най-чудесните разказвачи и имат много какво да ни разкажат. Нека ги чуем…

Разкажи ми история… с Кристи – 8 г.

Имало едно време една плувкиня, която обичала да се впуска във всякакви предизвикателства. Постоянно трупала нови умения. Измисляла си нови начини, по които да плува, скачала от високи скали и плувала и се гмуркала в дълбоки диви води. От малка мечтаела да бъде най-смелата плувкиня. И била такава. Тя нямала никакви спирачки, плувала всеки ден в топли или ледени води. Зима и лято. Но, един ден се разболяла от неизвестна болест, започвала да губи сила и не можела да плува повече. Решила да отиде на басейн, където водата е по-топла и подходяща от морската за нейното състояние. Но майка й не и позволила. Тогава решила да изчака колкото време е нужно без да прави глупости докато оздравее. Но след като оздравяла вече нямала този хъс и желание да плува. Тогава майка й я попитала:

– Хей Кари защо не искаш да плуваш

– Вече не мога, нямам имунитет, бързо се разболявам, студено ми, нямам мускули.

– Не се отказвай от мечтите си. Ще намериш нов начин, ще си по-внимателна и ще се подготвиш отново. Това, че веднъж се е случило лошото, не означава, че ще се повтори, нито пък е причина, за да се откажеш от своята най-голяма страст морето, скалите, скоците и плуването.

Грети Чаушева – родов терапев