Всеки път когато импулсът в мен надделява и съм на ръба да излея родителската си cтрогост под формата на назидателни думи, изречени на висок тон, ще си спомням за Инуитите. Племето, което учи децата си как да контролират гнева. Въплъщавайки се в кожата на една истинска Инуитка, вместо да крещя, ще замълча многозначително и се наддявам, ако все пак наделее плеядата от думи, то тя поне да е тонално контролирана. Защото на повечето родители ни е ясно, че в крайна сметка, резултат от неконтролируемото изливане на кресливи изблици, няма. Точно обратното, остава усещането, не само че не сме чути, но и мостовете по между ни се чупят. Иска ми се да си обещая, че следващия път ще избера друго различно поведение по Инуитски, дори и след поредния път, в който съм повторила 100 пъти едно и също, без никакъв резултат. Защото равносметката е ясна – няма смисъл. Това не е начина, по който да възпитаваме децата си. С ВИКОВЕ САМО УЧИМ ДЕЦАТА, КАК ДА БЯГАТ ОТ СИТУАЦИИТЕ И ДА БЪДАТ ГНЕВНИ. Гневът, гняв извиква. Родителите, които овладяват гнева си, учат децата си на същото. Толкова е просто. Децата възприемат контрола на чувствата от нас.
Добре де, но как да накараш три годишния си син да не удря по-малката си сестра или дъщеря си, да не хвърля храна по земята, без да мъмриш или повишиш заплашително тон?
Ето тук е момента в който трябва да се въплътиш в детското съзнание и вникнеш в необяснимото и разбереш ЗАЩО.
Сякаш това е лесно и всеки път възможно. Може би има и друг по-добър подход.
Тук отново ще стъпя на опита на Инуитите и техният, според мен, много смислен и въздействащ възпитателен модел: „Разказваме истории, за да възпитаваме децата“. Тук не става дума за приказки, от които децата да извлечат поука. Това са по скоро поверия предавани от поколение на поколение, които разказват за живота на предците им, за техните начини за справяне с различни ситуации в живота, благодарение на които децата да моделират поведението си, което да е в съгласие с разбиранията им.
Да повторя – разказват родови истории, които се предават от поколение на поколение, които разказват историите на предците им и техните начини да се справят с различни ситуации в живота и благодарение на това живо знание предавано от стари към млади, децата моделират поведението и мирогледа си.
СИЛАТА НА ЛИЧНИЯ ПРИМЕР.
Толкова е хубаво това! Ние родовите терапевти много добре познаваме терапевтичният ефект на родовите разкази – най-лесния, достъпен и интутивен начин за предаване на мъдрост, опит, модели на поведение.
Думите са сила, която може да унищожава, но и да спасява. Благословията е най-голямата сила по нашенски, не по Инуитски, която притежаваме ние родителите за децата ни. Добрата дума не само, че отваря затворени врати, но и отваря път към сърцата на децата ни, омилостивява лошотията, призовава доброто, утвърждава любовта.
Думите сбъдват реалността.
Неовладяният гняв е катализатор на бързи разрушителни думи. Изречени веднъж, не може да ги върнем обратно. Заслужава си да помислим по Инуитски и да изберем по нашенски, на гнева да отговорим с добра дума. С благословия, така както само ние си знаем…. защото добрата дума стопля сърца и сбъдва чудеса!
Пожелавам ви добри мисли, облечени в добри думи!
Грети Чаушева – родов терапевт