– Баба казва, че винаги трябва да съм ведра и усмихната, за да се чувствам добре, а и вие с тати така ще сте спокойни и щастливи.

– И ти ли мислиш така?

– Ами не, защото ти нали все ми повтаряш, че имам право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение. Значи мога да си чувствам каквото ми дойде да чувствам, а не ако съм сърдита да се усмихвам, както прави баба.

– Значи си забелязала, че баба се опитва винаги да е усмихната, така ли?

– Да, но това много ме ядосва. И аз като по-малка правех така, изглеждаше ми правилно. Ама ти нали все ме питаш – „какво чувствам, как го чувствам…“ и сега ми е странно да се правя на щастлива когато не съм.

– Да защото абсолютно всички чувства и положителните и отрицателните и смесените живеят в нас и ние имаме право да ги изразяваме такива каквито са. Няма лоши чувства.

Но баба ти е живяла в друго време, в което не са отдавали толкова внимание на чувствата и емоциите и когато тя е била малка, не е имало кой да я научи, че например когато се е страхувала или нещо я боли, това е нормално и не е нищо лошо. Най-вероятно нейните родители или баба и дядо са я съветвали, вместо да се страхува по-добре да бъде смела и да се усмихва.

– Но защо?

– Живяли са в много по-сурови времена отсега. И най-дребното нещо в ежедневието им е изисквало повече усилия и време. Не са обръщали толкова индивидуално внимание на всяко дете. Никой не е учил децата да разпознават и изразяват чувствата си, както сега много родители правим.

– Кажи на тати да каже на баба, че когато и се насълзяват очите, и аз съм при нея, да не ми казва, че нещо и е влязло в окото, защото това няма никакъв смисъл. Аз нали усещам, че е тъжна. Какво толкова страшно има да ми каже истината. Така само ме обърква.

Птиците летят, рибите плуват, а хората ЧУВСТВАТ. Въпреки, че не сме свободни да избираме емоциите, които възникват в нас, все пак сме свободни да избираме как и кога да ги изразим, стига да знаем какви са те.

Живеем във времена различни от тези на предците ни. Сега е много по-лесно да сме осъзнати в това да възпитаваме децата си да не се преструват на щастливи когато не са.

С какво да заменим умението да се преструваме. С ИСТИНАТА. Възпитанието на чувствата, може да помогне на децата да разберат какво усещат. Когато едно дете знае какви са неговите чувства, вероятността да се усеща объркано е много по-малка.

Из дневника на една майка „Малки истории с големи поуки“

Грети Чаушева – родов терапевт