– Защо толкова силно негодуваш срещу баща си? Споделяш, че изпитваш непреодолимо недоволство към него, но не разкриваш причините за това. Само мога да предполагам, че се е случило нещо неприятно в миналото, което предопределя чувствата ти днес?
– Нищо не се се случило. Просто той е непознат човек за мен и аз още съм му много сърдита затова, че никога не успя да бъде бащата, от който всяко дете се нуждае.
– Разкажи ми повече, какъв трябва да е бащата, от който всяко дете се нуждае, какъвто твоят баща не е съумял да бъде?
– Присъстващ, обичащ, подкрепящ
– Вместо това, какъв беше?
– Отсъстващ, незаинтересован, невидим. Точно какъвто е бил и неговия баща, дядо ми.
Явно съм обречена да имам в живота си едни и същи мъже, егоисти, които се интересуват само от себе си.
– Кой друг имаш предвид?
– Мъжът ми.
– С какво мислиш, че привлече в живота си същия модел на мъж?
– И аз това се чудя. А си бях обещала, че ще се омъжа за свестен и любящ мъж, който няма да има нищо общо с баща ми и с който заедно ще вървим, ще споделяме и хубавото и лошото, ще си поделяме отговорностите, ще имаме общи цели и мечти.
– А какво стана?
– Омъжих се за безделник, който се интересува само от себе си. Не изглеждаше такъв, но се оказа същият.
– В началото имаше ли любов?
– Да, имаше, явно криворазбрана от мен. В началото се интересуваше как съм, стараеше се да правим разни неща заедно и с годините това изчезна и се превърна в невидим съпруг. Само чака да дойде събота и неделя и да отиде на риба. Не помня от кога не се е сещал да ме покани да прекараме време заедно.
– Някога споделяла ли си с него това, което сега споделяш с мен?
– Не…аз ли трябва да му казвам как трябва да се обича една жена.
– Може ли да допуснеш, че това е единственият начин, който той знае и може, който тече във вените му, като модел на любов, който е получил в своето детство от своите родители.
– Явно, случвало се е когато се скраме и започна да го обвинявам, че е безчувстен към мен и не усещам никакво отношение и обич. Той да започне упорито да твърди, че ме е обича. Когато е бил малък си е мислел, че баща му е много студен, никога нищо не е изразявал. Нито му се е карал, нито го е хвалел. Нищо. Никога не е можел да бъде сигурен какво се върти в главата му. После като по-голям започнали да ходят заедно на риба и да си мълчат заедно. И сега са си много добре. Аз не го разбирам това.
– Синът (мъжът ти) е разбрал, че това е единственият начин, по който баща му може да го обича. Съгласил се е с това и го приел с ум, сърце и душа.
– Да, той не е вярвал, че баща му го е обичал, и после явно нещо се е обърнало и сега явно си се обичат, щом все гледат да отидат заедно на риба и да си мълчат.
– Сега въпросът пред теб е, можеш ли ти да разбереш и приемеш, че мъжете в живота ти те обичат така както те са били обичани от своето семейство и това е единственият начин на любов, на който те са способни?
Често се случва докато растем, силно да негодуваме срещу определен модел на поведение, държание, отношение на своите родители и от все сърце да се заречем: „никога няма да допусна това да се случи с мен в моя живот, никога няма да стана такъв…“ и т.н. И когато пораснем и станем зрели хора, да повторим с голямо точност всичко това, за което силно сме вярвали и сме се заричали, че никога няма да повторим в своя живот.
Как мислите, защо това е така?
Във всеки един от нас има скрита памет за семейните модели на отношение и поведение на предците, които са живяли преди нас, към които се придържаме и неосъзнато повтаряме в своя живот.
Само когато осъзнаем действителната ситуация, изведем своите избори, намерения, действия от тъмнината на неосъзнатата повтаряемост и уважим и приемем без съпротива, а с разбиране и почит, наследените семейни и родови модели. Само тогава ще имаме свободата, да изберем и утвърдим свои собствени такива.
Само светлината на съзнателния живот, осветлява мрака и прокарва нови пътечки отвъд тъмнината на неосъзнатата повтаряемост.
Нов път се прави от твоето вървене!
Из дневника на родовия терапевт „Малки истории с поуки за всеки“
Грети Чаушева – родов терапевт