Преди повече от 100 години Фройд  извежда термина „компулсивно повторение“ на събитията или по друг начин казано това е опит на подсъзнанието да превърти отново същата случка, за да можем този път „да оправим нещата“. Именно този подсъзнателен импулс да съживяваме отминали случки и събития е един от механизмите, по който неизлекуваните травми се предават през поколенията. Това е тежката присъда, според която всичко, което остава в колективното несъзнавано на рода, не изчезва, а се появява в бъдещите поколения под формата на съдба. Трагедиите от всякакъв характер като изоставяне, война, ранна смърт на дете, самоубийство т.н. може да предизвикат страдание в няколко поколения. Именно за това в родовата терапия се връщаме три, четири и повече поколения назад, търсейки корена на страданието, което пътува през генерациите към бъдещите поколения. Понякога изправени пред непоносимо страдание и болка, начина, по който се опитваме да се справим е просто като не мислим затова, заравяме глава в пясъка и „изчезваме“,  сякаш така ще изчезне и болката.

Де да беше толкова лесно.

Всъщност болката потъва дълбоко в нас и дебне удобен момент да излезне на повърхността, за да се изяви и да получи облекчение. Но, това често се случва в рамките на следващите поколения, където тази болка се появява под формата на различни необясними симптоми…и тогава никой не се сеща и не търси техния произход. Решението е фокусиране в разрешаването на симптомите, което не само, че не ги облекчава, а и влошава нещата. Понеже не подозираме, че първоизточникът на нашите симптоми се крие в предишно поколение, хората безуспешно го търсим в собствения си живот и се чувстваме безпомощни, когато не откриваме разрешение на проблема си. Чудим се какво става с нас. Но понеже се е случило много отдавна, травмата често остава скрита от съзнанието ни. Опитваме се да се справим като контролираме заобикалящата среда и така се въртим в омагьосан кръг…ако съзнателно не променим този модел, семейните травми ще продължават да се предават от поколение на поколение.

Добрата новина, е че задънената улица има изход.

Нашият мозък притежава огромен потенциал да се самолекува през образи и това може да се случи на всеки етап от живота ни. Трябват ни само правилните напътствия и инструменти.

Грети Чаушева – родов терапевт