• 

Родът се съставлява както от живите си членове, така и от тези, които вече са починали.

От гледна точка на рода, а и не само, живота и смъртта не са в опозиция, т.е. разделението между мъртвите и живите е до толкова, че едните вече не са в живия живот, но всъщност в колективната съвест съществува непрекъснатост, макар двете групи да принадлежат на различни сфери. Нашите предци, които са живели преди нас, продължават да оказват влияние върху живота на поколенията след тях. Това, което им се е случило в живота, сега то е част и от живота на потомците.  

Има дни в годината, които ни подтикват да извикаме в паметта си, хората от миналото на нашето семейство. Особено важно е да си спомним, уважим и почетем паметта на “черните овце” в рода, не само на задушница. Тези, които рода всячески се опитва да избута в ъгъла. Те са тези, които са се отклонявали в живота си от общоприетите норми, или пък тези на които живота им е бил изпълнен с много страдание, преживелите насилие или извършилите насилие, както и тези, които са починали рано и т.н. Всички, които е „по-добре да не се говори“. Но точно тези хора, за които не ни е удобно да ги помним, когато го направим, почти винаги откриваме, че няма лоши чувства, няма остатъчна ненавист и тогава те ни благославят, което е важен жест на помирение и лекуване в родовата система.

Но, какво значи да получим благословия от мъртъв човек в рода и как може да стане това?

Ще дам пример, за да стане по-ясно, това което искам да обясня. 

Когато например в рода, има член починал много рано като съвсем малко дете и майка му може би не е могла да понесе болката от загубата на детето си и несъзнателно е пожелала да го последва в смъртта. В такава ситуация е възможно, следващо дете в семейството да каже: „аз ще го направя вместо теб“ и да се държи в живота си все едно е мъртво и няма да си позволява да живее пълноценно. Този пример ясно показва, как починал член на семейството, който не остава в паметта ни, както е редно. Оказва силно влияние върху други живи членове в рода. Майката не е успяла да завърши оплакването на детето си и в опит да се спаси и да избегне болката от загубата, го забравя, сякаш не е било и не е съществувало. Никога не се говори и споменава, няма дума и помен за починалото дете. Именно забравата, води до тези тежки семейни и родови заплитания. 

В този пример колективната родова съвест принуждава следващото дете да се идентифицира с починалото и така го представлява в родовата система. Решението е семейството да си спомни и признае липсващия член в рода (починалото дете), да го  постави в правилния ред, да признае принадлежността му към семейството и рода. Защото когато всичко е правилно подредено и  липсващото дете е признато в този сегашен момент, и му е отделено достойно място в сърцата на семейството, тогава всичко идва на мястото си. Починалото дете е признато и върнато в рода, което е истинска благословия за следващото дете, което вече освободено може да започне да живее своя живот, без да е нужно повече да се идентифицира с починалото.

Ако, не може да поменем и да  признаем важното място на мъртвите членове в рода ни, което заемат в живота ни, без значение какви са били или какво се е случило. Тогава няма да можем да получим силата, която те могат да ни предадат, нито ще сме свободни от тях. 

Затова ви призовавам да намерите сили в себе си, да откриете, да си спомните, уважите, признаете мястото и принадлежността на забравените и отделените във  вашия род, ако искате да живеете вие и другите, пълноценно и да преследвате собствените си цели в живота си!  

Мир и покой на душите на мъртвите, които остават завинаги в сърцата ни!

Грети Чаушева – родов терапевт