От както се помня мечтая нашироко.

Научих се да сънувам с отворени очи още като дете. Обичам тази игра със себе си, в която само с едно намигване се пренасям в други вълшебни светове, пъстри, цветни, вълнуващи, в които оживяват и най-смелите ми мечти. Още от дете, много преди да повярвам в магията на живота, преди любовта да ме призове и да отворя широко, жадни за света очи, някъде прочетох: „Ако искаш да бъдеш щастлив, просто бъди“.

Е как така просто да бъда щастлива, та нали трябва да има определени условия за това.

Все едно да БЪДЕШ здрав, когато не си здрав. Вярно, е че по-голям оксиморон от понятието живот няма, но все пак, костваше ми доста години трупане на житейски опит, за да прозра, осъзная и интегрирам тази простичка истина и просто ДА БЪДА онова, което най-много искам, без значение от условията, ситуацията и възможностите.

Така беше и с намерението ми да стана и ДА БЪДА майка.

Винаги съм знаела, че го желая много, и е изключително важно за мен в това ми превъплъщение да се осъществя като майка на две деца. Но въпреки това, никога не е било фикс-идея за мен, и не, не бих платила всяка цена, за да БЪДА майка. Не бих желала да създам деца без любим до себе си. Не бих и настоявала безкомпромисно и безпределно пред съдбата и без благословия Свише.

И не, не съм от онези жени, чиито единствен смисъл са децата. Вярвам, че живота ми има своята стойност и има и друго, което мога да оставя на света след себе си.

И все пак децата са мотивацията ни да БЪДЕМ по-добрата версия на себе си или поне моята е такава. ДА БЪДА всичко онова, което е добрия пример за здрава, свободна и щастлива майка и жена, независимо от колективните и лични обстоятелства на времето и съществуващото тук и сега, в които живеем.

Още преди да се появи на бял свят първородната ни дъщеря, вече мечтаех за второто ни дете.

И не само, че ни отне повече време отколкото възнамерявахме, ами плана тотално се промени. С раждането на първата ни дъщеря, се родихме и ние като родители и съвсем не бяхме готови за предстоящото. Но тя майчината и бащина любов си знае работата и прокопава пътечки, отговори и решения и там където почва за надежда няма.

С нашата първа и голяма любов Кристи, с която душите ни бяха избрали пътя на предизвикателствата и изпитанията от първия й дъх, нямахме онзи романтичен развой на раждане по ноти… и първите музикални тонове по скоро скрибуцаха дисхармонично, отразявайки се в безпокойни думи и мисли, отколкото да се леят в радостна мелодия.

Кристи е нашето първо чудо, което ни научи да летим еднакво добре в низините и във висините.

Обърна целия ни свят и го направи по-добър, по смислен и го напои с неизмерима обич и мъдрост. Кристи е тази кака, която и за миг не се отказа да копнее, призовава, нарича и кани своята сестричка и така почти 10 години.

Не се съгласи с друг и различен сценарий.

Вярваше, искаше и пишеше писма в бутилка до морето, в което подробно разказваше мечтайки за своята сестра, която един ден ще посрещне у дома. „Аз съм вече голяма и има толкова много неща, на които ще те науча, ти само ела“.

Ала мама и тати все дебнеха най-правилния момент, все претегляха на везната на живота, кога, как и дали, но всички заедно никога не се отказахме ДА БЪДЕМ семейството от четирима, което желаехме и копнеехме. Когато тогава. Само да е в любов, мъдрост, спокойствие и радост.

И този момент дойде в годината на моите вълшебни 42.

Когато се срещнат желанието със смирението, силата с търпението, бурния вихър с покоя, вълнението със спокойствието, уважението с благословията, любовта с вярата… тогава пътя е светъл, благословен, и дъжда пътьом е оживителен, и изгарящото слънце е съживително, и бурите са умиротворяващи, преживяванията са силни и те отвежда там накъдето си тръгнал.

Защото ДА БЪДЕШ означава да искаш, да можеш и в тъмно и в светло, винаги с любов.

Благодаря на духа в мен и на смелото ми сърце, на силата и безграничната любов на половинката до мен – бащата на децата ни, на мъдростта и вярата на детето с най-чисто, любящо и добро сърце Кристи, на Божията, родовата и на родителите ни сила и благословия. Благодаря на малките и големи изпитания за духа и тялото ми, на силата в мен. Благодаря на ангелите и човеците, благодарение, на които имах щастието да преживея най-щастливата бременност и раждане на 42!

Благодаря на прекрасното ни второ чудо Димана, която избра да се появи в живота и семейството ни, което вече е цялостно и завършено!