Случва се понякога, да не успея да убедя някой свои довереници, защо е много важно да познаваш родовата си история, да я помниш и съхраняваш, да знаеш чий си. Срещам тяхното недоверие.

– Защо ми трябва да знам и помня живота на хора, които дори не познавам. Та ние живеем в ново време, в което всичко е различно. Аз сама решавам и избирам как да живея. Какво като знам, че прадядо ми е изоставил прабаба ми с бебе на ръце. Аз нямам общо с тази история преди 100 години. В днешно време мога да избера, ако искам сама да гледам дете, за да не съм зависима от който и да било. И това е напълно нормално вече.

– Разбирам, значи ти в живота си сега сама избираш да не се обвързваш в сериозна връзка, защото сама ти е много по-добре и защото се чувстваш свободна, макар също да твърдиш, че е така защото в днешно време няма светни мъже. И този твой избор няма нищо общо с историята на живота на твоите пра-прародители, така ли… ?!?

Ние сме неразривно и завинаги свързани със своя род и без значение дали ни харесва или не, ние сме продължение на живота на нашите предци. Тази връзка е неразрушима, без значение дали я приемаме или отричаме.

Да принадлежиш означава да си жив.

Из дневника на родовия терапевт Грети Чаушева

Грети Чаушева – родов терапевт