Как да бъдем авторитет за децата си и поставяме граници и в същото време да сме близки и да имаме жива връзка, в която да сме чути, видяна и разбрани като от равен, но от позицията на родител без да нарушаваме йерархията?

Как да бъдем поощряващи, мотивиращи, разбиращи, съчувстващи, емоционално близки с децата ни, особено в най-трудната възраст, когато хормоните си казват думата, без да ставаме приятел с тях?

Как да бъдем автентични и да споделяме истиснките си чувства и емоции, без да губим ролята си на родител на място, който носи сигурност, спокойствие и хармония?

Как да бъдем себе си и в същото време да бъдем родителите, които винаги сме искали да бъдем, ако единственото, с което разполагаме е сляпата ни лоялност към моделите на родителстване и живот към собствените ни родители?

Как да бъдем емоционално стабилни родители, докато неизлекуваното ни вътрешно дете, уплашено се бори със зъби и нокти да предпази от ужасите на живота дъщеря ни или сина ни?

Как да приемем децата си (ако) не са това, за което сме си мечтали (красиви, прекрасни и справящи се с всичко, първи медалисти….) без вътрешно да се отказваме от тях след всеки следващ техен провал. Как да ги благославяме с любов, вместо да ги назидаваме и сриваме с думи, без да се отказваме, когато малката ни принцеса се е превърнала в джендър с татуси?

Как да изискваме децата ни да се развиват, ако ние не го правим, как да искаме да са успешни, ако ние не сме, да са щастливи, ако сме отчаяни и нещастни.

Мога да продължа до безкрай…

Така както новото време ражда нови ресурси за справяне на стари родови травми, така и ражда нов вид травми, чиито решение изискват повече от познаването на родовите закони… нови подходи и високо ниво на осъзнатост.

Нека не се заблуждаваме, че може да открием и решим всички травми, тя работата си е за цял живот.

Важен е пътят… ала за слепци

все ще е труден и трънлив.

Из дневника на една майка „Малки истории с големи поуки“

Грети Чаушева – родов терапевт