– Мамо дай една вендузка, не всъщност аз ще ти дам.

(Вендузка = плътна, силна и най-вече шумна целувка)

– Аааа аз раздавам вендузите, дай си бузката.

– Мамо ние сме семейство ВЕНДУЗКОВИ, не съм виждала други като нас.

– Това харесва ли ти или не?

‐ О много ми харесва. Забелязала съм, че когато ме целуваш с вендузка си щастлива, а когато ме целуваш тихичко, имаш някакви проблеми. Понякога когато си легна и още не съм заспала, ви чувам дълго време да си говорите за това нещо с тати в хола. Но все пак никога не пропускаш да ме целунеш поне 100 пъти всеки ден.

– Когато те целувам тихичко, ти притесняваш ли се?

– Не, защото вие си говорите нещо след като си легна и чакам да минат няколко дни и ти пак започваш да ми даваш вендузки. Ако, обаче изобщо не ме целунеш бих се притеснила и никога не искам да се случва.

– Значи Вендузки е равно на щастлива мама, а тихи целувки е равно на лягай си навреме и си кротувай и когато мама и тати оправят каквото трябва и всичко мине, пак ще има вендузки, така ли?

– Да, точно така!

– Наистина никога не съм го осъзнавала. Ти си много сензитивна и наблюдателна, извода, е че ВСИЧКО МИНАВА.

– Да, даже и коликите на Димана. Тя реве та се къса, а ти я гушкаш и повтаряш „спокойно бебче, спокойно, ще мине, още малко само и ей сега ще мине“.

А, ти откъде знаеш, че ще мине?

– Сещаш ли се за нещо лошо и страшно, което да не е отминало и след него да не е дошло друго?

– Не

– Разбра ли откъде го знам. Има една поговорка и нея много пъти съм ти я казвала – всяко чудо за три дни.

– Да обаче когато ме е страх от нещо, все едно винаги ще е така.

– Но после минават три дни и страха се променя или изчезва или идва нещо съвсем ново.

– Да и аз затова когато има нещо гадно си повтарям и това ще мине и се успокоявам и идвам да ме гушнеш и да ми дадеш една голяяяма вендузка.

Когато порасне Димана и нея ще я научим как се правят вендузи и че ВСИЧКО МИНАВА.

Житейските несгоди, с които се сблъсква всеки човек в живота си, освен че са изпитание за духа и тялото, са и тест за всеки родител. Осъзнатите родители не прехвърлят своите задачи и отговорности на децата си, не объркват правилния ред, баланс и йерархия в семейството, не изискват непосилното от тях и не им отдават повече от потребното им, не очакват от тях повече от почит и уважение.

Осъзнатите родители не отнемат правото на децата си да бъдат деца. Стремят се към баланс в партньорските си и семейни отношения, в които всеки е на мястото си и носи своята отговорност и никоя друга в семейната система.

Обичаните деца се чувстват сигурни и имат доверие в мама и тати, че ще се справят…не си пъхат носа в чужди работи и знаят, че ВСИЧКО МИНАВА.

Грети Чаушева – родов терапевт