– Мамоооо може ли да ми направиш сандвич с дупка?

– Пак ли?

– Да, много ми е вкусно и искам пак да ми разкажеш онази история за Веско и Мия и сандвича с дупка.

– Разказвала съм ти я безброй пъти. Не ти ли омръзна, какво толкова те впечатлява, че след толкова време искаш да ти я разказвам още и още?

– Онази част, в която си си помислила, че когато имаш детенце ще му правиш същите сандвичи. Много ми е приятна да я слушам пак и пак.

– Добре… докато ти разказвам извади хляба

Веднъж преди години, още преди да се оженим с тати, бяхме на гости на вилата на нашите любими кумове и дъщеричката им. Мия беше мъничка и щъкаше жизнерадостно из двора докато ние си пиехме кафенцето на тиферич. По едно време, вече огладняла, Мия помоли баща си да и приготви САНДВИЧ С ДУПКА.

Наблюдавах как се прави сандвич с дупка – изрязва се вътрешността на филийка хляб и получилата се дупка се запълва с яйце и друга плънка по желание. Запълнена вече дупката се захлупва с изрязаната срединка на филийката и се запича на тиган и от двете страни. Ммм… че вкусно.

Гледах и попивах как се приготвя сандвич с дупка и ми изглеждаше по детски магично и впечатляващо, а и вълнението на малката Мия го потвърждаваше. Веско разказваше, че когато е бил малък неговата по-голяма сестра му е приготвяла такъв сандвич и сега той приготвя същият за своето детенце. Толкова мило и прекрасно беше всичко това в моите очи, че точно тогава горещо си пожелах един ден да си имам дъщеричка, на която да имам радостта да и приготвям пълнен с много любов снадвич с дупка. Феята на сандвичите със сигурност ме е чула, защото след не много дълго време, ти се появи в живота ни и сега имам щастието да си правим най-вкусните и преливащи от обич сандвичи с дупка. А един ден когато ти имаш свои дечица, ще им приготвяш твоите сандвичи с дупка, пълни с най-вкусната, весела и обична плънка.

Добър апетит!

Децата обичат да слушат отново и отново онези истории на обич, които за тях са лечебни, зареждащи, одухотворяващи. Онези думи, в които усещат принадлежност, любов, грижа, внимание, спокойствие. Това са думи и действия на обич, които нижем непринудено в най-обикновени дни. Именно тях помнят дълго и разказват и на своите деца. Те са онези котви, които когато кораба на живота ни потопи увесен нос, ни издърпват отново на повърхността.

Посланията на обич и грижа към децата ни понякога се крият в най-простите и обикновени неща. В любимата приказка или история разказани за пореден път, в прекараното време заедно пред печката, в открадните мигове заедност между работата и задълженията, било то само за един сандвич време.

Това лято темата със сандвичите явно е доста актуална в нашето родово поле

Грети Чаушева – родов терапевт