Преди години като студентка по психология в търсене на различни алтернативни обучения, попаднах на един много различен за времето си формат за личностно израстване. Тогава дори не осъзнавах, че това е първия ми досег на вътрешна работа с рода, както за мен така и за другите участници. Имаше един участник, който привлече вниманието ми и с интерес наблюдавах трансформациите му през всички дни. Беше много отдаден, участваше на 100% във всички упражнения, визуализации, споделяше активно, с отворено съзнание попиваше всичко. Имаше заплетена родова история наситена с много дразги между поколенията, натрупана обида с десетилетия, влошени отношения и липсваща комуникация, между деца и баща в поне две поколения. Същият участник нямаше никакъв досег с баща си повече от 20 години, дори не знаеше дали е жив. С всеки ден наблюдавах как човекът опитомяваше собствените си емоции. За тези дни пропътува дълъг път от нeобуздан гняв, през мъка до емоционална смиреност. С всеки етап, този човек променяше нивото си на осъзнаване, докато накрая облика му се промени, излъчваше някакъв вид благост на човек, който е узнал дълго пазена тайна и в резултат е получил успокоение и освобождение, за които навярно не се е и надявал до този момент. Бях жив свидетел на личната тарнсформация на една душа, която преминаваше през истински катарзис. Не можех да повярвам, че е възможно само за няколко дни, някой така да промени живота си. Онова, за което само бях чела, оживяваше пред мен през личната история на един човек. И беше самата истина. Само за няколко дни осъзна, усети, преживя и отработи купища емоции, изчисти бурените в родовото си поле и пося нови семена на разбиране, приемане, любов. Същият този човек, който се появи със сбръчкано чело, натежали плещи, тъжни очи и бурни емоции на неприемане и обида, които прозираха във всяка негова дума, сега блестеше по нов начин. Не спирах да си задавам въпроса, възможно ли е нещо трупано цял живот, за миг да се трансформира и отговора беше пред мен в лицето на този човек, който първо крещейки, изплакваше и изричаше дълго складирани думи, които никога не бе назовавал и споделял. После премина през съкрушителна мъка и сълзи и накрая притихна в състояние на смирение и любов, напълно осъзнал съдбата, своята, на баща си, и тези преди тях, с разбиране на всички превратности на живота им,  приемане на опита, грешките и победите им. Истинско осмисляне, осъзнаване и смирение, а именно истинска лечебна трансформация за него и другите. Дойде и последния семинарен ден, който беше нагазил в дълбокото, сега изплуваше на повърхността обновен, който газеше в плиткото, вече нямаше време за дълбоко гмуркане. Беше време за финални споделяния. С нетърпение очаквах последни думи от моя главен герой. Изправен, бодър и с усмивка започна да разказва за преживяното след вчерашния ден. Не ми си вярваше това, което чувах. Вечерта след като се прибрал вдигнал телефонната слушалка и набрал телефонния номер на баща си, отговорил глас, който разпознал, макар леко променен под натиска на възрастта. В този момент нещо го хванало за гърлото и не успял да преодолее заседналата топка, останал в няколко секундно мълчание, докато в следващия миг отсрещния глас промълвил:

– Сине, ти ли си? Усещам, че си ти. Ако, си ти искам да знаеш, че не ми остава много, направих много грешки, но не съм преставал да те обичам и мисля за теб. Хайде бъди здрав! Последвал монотонния сигнал от затворената телефонна слушалка.

Навярно всички можем да се досетим за последвалия вулкан от чувства, които са се развихрили в сърцето на човека.

Така и не беше събрал кураж, за да се обади обратно, но след безсънна нощ в ранното утро беше купил и изпратил от местна хлебопекарна до баща си, топла баница, която той много обичал. Това беше новото начало на една  вечна връзка между син и баща, която може да бъда разрушена, но никога не е късно да бъде изцелена, защото нито времето, нито нищо може да прекъсне онова, което е завинаги.

Надявам се с този кратък истински разказ, да съм успяла да обясня защо имаме довереници, които за вълшебно кратко време успяват да върнат правилния ред и баланса в рода и излекуват собствения си живот, лекувайки травмите в рода с осмисляне, приемане и прошка и успяват да освободят сърцето си и отворят път на любовта. И защо има други хора, които каквито и терапевтични действия и обреди да направят, ако те ги изпълнят формално без това дълбоко, истинско и честно осмисляне, разбиране и приемане, то лечебната трансформация, за която копнеят, така и не идва. Нито една промяна не е възможна без откриване на причините, осмисляне на последствията, разбиране, приемане, почит и любов!

Грети Чаушева – родов терапевт