Много често ми се налага да обяснявам на моите довереници, защо е важно да пазим родовата памет, такава каквато е, за своите предци, които вече не са сред нас в живия живот. Особено трудно за разбиране е,
защо е важно да помним и разказваме на децата си, за тези предци, които според рода са направили много грешки през живота си и потомците много им се ядосват и осъждат.
Сякаш, за да избяга от срама заради някаква грешка (грях) на някой прародител, рода решава, че най-добре би било да помни само доброто и забрави лошото. В психологията това обикновено се нарича „изтласкване“. Тогава тази грешка по всяка вероятност ще се повтаря дълго по един или друг неблагоприятен начин в рода. Но, ако потомците съзнателно са получили опит, че това е лоша постъпка и е желателно това да не се прави, те получават възможност да повлият върху ситуацията. Всъщност само знанието за историята на тези „грешни“ предци може да ни помогне да избегнем последствията от техните грешки. Знанието за тях трябва да даде паметта на потомците, но това задължително трябва да бъде не с осъждане, а с мъдро разбиране на всички превратности на съдбата на предците, приемане на техния опит, опита на техните грешки и победи.
Искаме или не, предците ни живеят в нашите гени и техния опит и енергия могат да станат наши, ако ги вземем осъзнато, с внимание, разбиране и почит. И нека не забравяме, че всички предци, „добри“ и „лоши“ са нашите истински учители. Колкото по-добре познаваме родовата си история, толкова по-силна и плодотворна ще е връзката ни с рода, чиято благословия е жизнено важна за всеки един от нас, за да имаме щастлив и пълноценен живот!

Грети Чаушева – родов терапевт