„Мъртва майка“ е термин, който описва недостъпната, обикновено депресирана и емоционално отсъстваща майка. Тя е травматизирана, дистанцирана и емоционално мъртва. Емоционалната смърт на майката обикновено е причинена от някаква загуба, която предопределя съдбата и на нейното дете, което цял живот се опитва да се свърже с майка си и да я върне към живота.

Такъв е и житейския сценарий на М (довереничка, чиято самоличност ще запазя в тайна), с която извървяхме дълъг път на осъзнаване, докато успее да провиди, разбере и освободи най-големия си страх от изоставяне, който течеше във вените й, и който влияеше разрушително на всяка област от живота й на вече възрастен и самостоятелен човек.

Цял живот М е неосъзнато лоялна на емоционално мъртвата си майка, която изгубва своята майка едва на 14 години. В деня на нейната смърт, освен майка си, майка й, изгубва и част от себе си, която умира заедно с нея. Превръща се в емоционално дистанциран човек, а по-късно и в „мъртва майка“, която на свой ред предава по наследство емоционалната си пустота на своята дъщеря.

Това е емоционалното наследство на М, която цял живот живее емоционално вкаменена, под постоянния натиск на дълбоко вкоренения си страх от изоставяне, без да го разбира и осъзнава произхода му, с липса на емоционална свързаност с близките си хора и чувство за самота.

М беше концентрирала голяма част от вниманието, времето и усилията си да спасява изоставени бездомни кучета и котки, които също като майка й си нямат майка или друг, който да се погрижи за тях. Тези изоставени кутрета бяха също като нейното детско Аз – изоставено и самотно.

Грижата и отдаденността й на тези беззащитни животинки не могат да поправят загубите в живота на М.

Това, което М осъзна с ум и сърце, изправяйки се пред болезнената истина, е че не може да подменим, потулим или променим миналото. Не може да „забравим“ за сълзите на тези преди нас, нито може да ги спасим от тях. Миналото може само да бъде разбрано, оплакано, почетено, разказано и свободено.