РОДОВИТЕ ПОТОЦИ НА СИЛА, ЗДРАВЕ, ЛЮБОВ, ИЗОБИЛИЕ….
ОТ БАБА НА МАМА, ОТ МАМА НА МЕН, ОТ МЕН НА ДЪЩЕРЯ МИ…
Има две неща, които най-много обичам на този свят. Морето и всичко останало. Макар и с намигване, истината не е много далече. Обичам да съзерцавам любимото море, да се сливам с него, да бъда вода, да сме едно. И тази любов е завинаги, магична и необятна. Но, досега не бях осъзнавала, че тази моя любов към морето е наследствена. Акустирала е в душата ми от ранна възраст, вляла се е в мен по емоционален път от мама. От сърце – до сърце. Спомням си онези непонятни за мен тогава моменти, когато мама стоеше с часове, с вперен поглед в морето.
– Мамо, хайде идвай, седиш вече цяла вечност тук, не ти ли е скучно?
– Ей, сега идвам, само още нещо да кажа на морето.
След всяка среща на мама с морето се раждаше стихотворение, разказ или нещо, което тайно записваше за себе си. Спомням си лицето й след техните срещи. Понякога сияещо, с грейнала усмивка, друг път с притихнало изражение и замислен поглед.
Като младо момиче, мама е била страстна плувкиня, плувала навътре в морето чак до рибарските мрежи. Разказвала ми е не една случка или преживяване с морето. И до днес когато се срещнат си говорят на някакъв техен език.
Днес, дъщеря ми вече 8 годишна, ден преди всяка среща с морето не може да спи от вълнение и в последния ден преди да си тръгнем, дълго седи на брега и си говори с морето на някакъв техен език. Понякога проронва сълзи, събира морето в шепи, сякаш иска да го прегърне и да си вземе малко от него със себе си. Рисува сърца на брега, в които изписва името си. Обещава му, че пак ще дойде и ще се видят отново.
Три поколения жени влюбени в морето. Още преди да бъде зачената, внучката вече носи в гените си тази любов. Предава се тихо и невидимо и се настанява трайно в душата. Емоционалната родова памет тече заедно с кръвта, във вените на рода, от стари към млади.
Благодаря мамо за тази безкрайна любов, която от теб, носим в сърцата си, аз и твоята внучка. Умението да съзерцаваме в уединение и да общуваме на някакъв наш си език с мъдростта в нас, пристанала в умовете и сърцата ни от всички преди нас, с които едно сме.
НЕКА СЕ ПОМНИ И ЗНАЕ, ЧЕ ВСИЧКИ НИЕ, КОИТО СЕГА ТВОРИМ ЖИВОТА СИ ТУК И СЕГА, СТЪПВАМЕ НА СЪТВОРЕНОТО ПРЕДИ НАС. ЧЕРПИМ ОТ РЕСУРСА И СИЛАТА РОДОВА, КОЯТО ТЕЧЕ КЪМ НАС ОТ ПРЕДЦИТЕ НИ. От нас зависи, ако някое кранче е клеясало от непреживяна мъка, зло и обида… да го открием, отворим, почистим и нов път на потока да отворим. Защото с пресъхнали родови потоци на сила от стари към млади, животът по-труден за нас е. Тези, които сега в живия живот от предците взели, на потомците завещаваме.
НА ВСИЧКИ ПРЕДИ НАС ДЪЛЖИВМ РАЗБИРАНЕ, ПРИЕМАНЕ, ПОЧИТ И БЛАГОДАРНОСТ, А НА ДЕЦАТА НИ ГРИЖА, ОБИЧ И ВЯРА. В тях е надеждата ни, че чрез тях живота ни продължава и е имал смисъл.
Колкото повече рода ни се разклонява, с читави хора се сродява и здрави деца ражда. Толкова по сигурен знак за нас е това, че живота ни е имал смисъл.
Живот със смисъл! Това ви желая!
Ваша Грети Чаушева – родов терапевт