Наскоро се замислих, че много често хората преди да „рискуват“ да си запишат час за родова терапия, преди да дръзнат да се гмурнат в дълбоките води на лична работа със своя род, имат нужда да се подсигурят, да се подготвят, да разучат на каква дълбочина ще се гмуркат, колко студени ще са водите, какво ще се случи, ако водата е твърде мътна и видимостта слаба. Имат стремеж процеса да е максимално гарантиран, потапянето в травматичните емоции да е внимателно и контролирано, ако може да се заобиколят болезнените моменти и да оправим нещата без дълбинно емоционално потапяне. Ребусът на родовата травма да бъде решен отдалече и ментално, без участието на много чувства.

В отговор на всички, които търсят отговор на въпроса, който многократно ми е задаван по различен начин:

„Какво като знам, че прабаба ми не е била приета от свекърва си или пък, че дядо ми е бил пленник във войната или че майка ми е извънбрачно дете“… това е минало, какво общо има с мен и защо ми е да се ровя в стари работи и да се занимавам с болките и грешките на други, макар и да сме от една кръв?“

Тук е момента да се опитам максимално кратко и ясно да обясня, какво всъщност означава да ОСЪЗНАЕМ и да се освободим от травмите на предците ни? Защо и как да го направим?

Ще започна с това, известно на всички ни, че за да може да градим бъдещето, което искаме, трябва да познаваме миналото си. Защото, ако не познаваме историята на своето минало, което датира много преди нас, то сме обречени да го повтаряме до безкрайност в своето бъдеще. Само когато прогледнем, че сме затворени в затвора на случилото се преди нас, може осъзнато да изберем да живеем живота си отвъд решетките на миналото на предците ни и да градим ново бъдеще за нас и следващите в рода. Но няма как да изберем свободата, ако не осъзнаваме, че сме приклещени зад тези решетки.

ОСЪЗНАВАНЕ е първото и задължително условие, за да излекуваме и освободим живота си от родовите травми на предците ни, без него всичко друго не би имало смисъл в родовата ни работа.

Какво означава, обаче да ОСЪЗНАЕМ родовите травми?

Най-важното е след като разберем какво се е случило, какво са преживели предците ни, каква е историята на живота им, да се слеем с емоцията им, да разберем и приемем с цялото си сърце причините и основанията за деянията и преживяванията им, да потънем в техните чувства и уважим с душа и сърце личността и живота им такъв какъвто е бил с всичко, което е било… с разбиране, без осъждане, с намиране на смисъл, с признаване на болката им, с дълбока почит, че живота им с всичко през което са минали е имал смисъл и повеля за нас, която ни приемаме и с ресурса, който имаме като човек, на новото време със съвременни разбирания, избераме да освободим себе си и следващите от трудното и мъчното и продължим по нов светъл път, с обич и благодарност.

Много е важно да разберем, че откриването и узнаването на различни сурови факти, добри и лоши, от родовото ни минало, не е достатъчно. Нужно е след като открием, анализираме и съотнесем случилото се в миналото в живота на предците ни и направим връзката със собствения ни живот и този на децата ни. След това трябва да направим и това, което всъщност е истински лечебното в родовата работа. Да освободим емоцията, която всъщност държи потомците в сляпа лоялност към своите родители и прародители да преповтарят болките им под формата на различни сценарии в собствения си живот.

Но това няма как да стане без да „влезем в обувките“ и „облечем в чувствата“, на своите предци, защото не е достатъчно да разберем каква е емоцията им, и да й дадем квалификация, трябва и да я освободим.

Ще попитате как?

Като направим нещо, с което вътрешно я успокоим, намерим начин да я приемем като нещо естествено и нормално, което не ни контролира и събаря.

Ще попитате „Как да приема за естествено, че дядо ми е пребивал безпощадно и до безпомощност баща ми?“

Как да излекувам гнева, който живее в мен, който съм наследил от баща ми, който ме принуждава да се боря със зъби и нокти за защитата на достойнството и правата, ако може на всички деца по земята?

Във въпроса е скрит и отговора под формата на нагледен пример за отработване на родова травма. В примера, отработването на родовата травма преминава през ролята на внука на „спасител“ на другите, спасявайки се всъщност от своята наследена болка. Но истинското освобождаване в същия пример, идва тогава когато внука след като има вече знание за фактите и случките, направил е задължителното съотнасяне на своя живот със случилото се с баща му и дядо му в миналото, осъзнал е връзката… успее да приеме емоциите и на двамата, разбере с емоционалния си ум основанията за деянията на дядо си, чуе и признае болката му, болката и на баща си и с цялото уважение към живота им и разбиране, че са направили и случили всичко в живота си според разбиранията, преживяванията, възможностите и ресурса си… тогава освободи през себе си емоцията им, която вече разбрана и приета, няма основание да продължава да се предава надолу в рода.

И накрая много е важно вече осъзнали и терапевтирали, освободили болката на предците ни, да разкажем на следващите в рода, те трябва през нас, през нашата терапевтирана вече болка, отново да вникнат и разберат, че ето това е нещо, което дядо ми е преживял, но аз съм освободен и няма да го повторя повече.

Грети Чаушева – родов терапевт