В момента цялото човечество изживява трудни моменти, които често преживяваме в самота, без да облечем в думи, споделим и разкажем.
Едно от най-добрите решения, които може да вземем за себе си е да открехнем вратата на най-тъмните кътчета в душата си и да осветлим всички чувства, мисли и спомени, които сме скрили там. И видяли вече бял свят, осъзнати, разказани, споделени…да хвърлим ключа и повече никога да не затваряме в онова светло вече кътче, неразказани мъчни спомени, трудни преживявания, лоши чувства, защото живота е река, всичко минава, всичко тече. Не е нужно да държим нищо под ключ, било то и най-мъчителното. Най-сигурния начин, за да се освободим от преживяванията, нагласите, чувствата, които сме наследили от родители, баби, дядовци, които съботират собствения ни живот е да ги открием, разкрием, осъзнаем и освободим. Защото докато живеем „оплетени“ в травмите на тези преди нас, никога няма да сме свободни и докато тъпчем непреживяни чувства, мъчителни спомени в душата си и ги държим под ключ за децата ни, уж за да ги спасим, и те няма да бъдат свободни.
Всичко онова, за което нямаме дума. Трудното и ужасното от миналото ни, което не сме облекли в думи, не сме изразили, споделили, разказали, а просто сме набутали на тъмно в тайното чекмедже на душата, всъщност остава неназовано и потъва в забвение. Недекларираните преживявания се изгубват, потъвайки в нашето подсъзнание. Защото само онези травматични спомени и преживявания, които можем да разкажем когато поискаме или ни потрябва са тези, които ние управляваме. Всички други травматични преживявания, фрагменти от спомени, телесни усещания, мъчителни емоции, наши или наследени от предците ни, които не може да облечем в думи, идват в живота ни подобно на наводнение в сухо време и ние нищо не разбиращи, изгубили ума и дума, подвластни на заливащата ни стихия се превръщаме в удавници в собствения си живот.
Тогава спасителния пояс се крие в това да обработим правилно информацията. Защото подсъзнанието повтаря неизказаното, докато не го изслушаме и чуем – в думите, постъпките, сънищата, в тялото ни.
Всички ние имаме безброй причини да живеем в затвора на страха и имаме много потвърждения, за да добавяме още и още тухли и обновяваме зида.
И, ако днес под натиска на случващото ни се, живеейки в условия на пандемия, стените на собствения ни затвор все повече ни притискат и страха ни задушава, си заслужава да разровим семейната си история и открием корена на своята паника в преживяванията на предците ни, защото само онова, което вече присъства в родовото ни поле, може да ни досегне. И ако никакви рационални решения и ментални практики не успяват да овладеят паниката във вас, може би е добра идея да изровите корена на първичната травма в родовата си история. Много често чуждата трагедия отразява аспект от нашите най-лоши страхове. От безбройните нещастия, които ни заобикалят, най-силно резонират в нас онези, които докосват някаква позната или по-точно родствена струна. Можем да я наречем задна врата към нашата фамилна душа. Когато сме силно съпричастни към нечия чужда трагедия, на някакво ниво част от тази трагедия ни принадлежи.
Страхът и тревогата смаляват света ни и изцеждат жизнеността ни и е много изтощително да се живее така. Решението е да опознаем отвътре „затвора“ на най-лошите си страхове. Това може да е отчайващо трудно, но в същото време да ни изкара от собствения ни затвор. Свободата се печели отвътре навън и при всякакви условия, защото живота ни е даден, за да го живеем, защото страха не ни предпазва от най-лошото, но ни спира да живеем!
Страхът е част от живота ни и аз не се боря с него. Аз го приемам, познавам и уважавам и аз определям колко да е голям. А, с моят висок ръст, няма голям шанс. И макар казано с шеговити думи, това е самата истина.
Пожелавам ви живот богат на преживявания, които облечени в думи, да разказвате на деца и внуци. А, страха е приятел стига да не е по-голям от нас.
Ако, искате да откриете и освободите скритите страхове в родовата ви памет, които пречат на собствения ви живот, няма време за отлагане. Защото, ако не сега, кога?
За записване за индивидуална родова терапия с мен:
Грети Чаушева – 0878 293 008; gretty@abv.bg;