Родословното дърво трябва да бъде с равномерно разпределени клони.
Всеки човек дълбоко в себе си, знае дали е на правилното място в своето семейство и род. Може би ще се запитате, защо пък е толкова важна подредбата на семейството в родовата йерархия и какво означава членовете на един род да бъдат правилно подредени. Важно е, защото всички сме част от семейство и род и ако вникнем в смисъла на правилната подредба, може да прозрем и поправим различни недоразумения възникнали в собствения ни живот, в резултат от нарушаването именно на този закон. Законът за правилната подредба в рода е природен закон, защото без значение дали знаем за него и го познаваме, той съществува, действа и е валиден за всички.
ВРЕМЕТО ДАВА ВСИЧКИ ПРАВА! Членовете на всяко семейство се подреждат спрямо момента на пристигането в родовата система. Тези, които са дошли по-рано, имат „по-висок“ ранг от тези, които са се появили по-късно. Първите неща са първи, а последните – последни. Дълбоко в себе си ние сме ръководени от усещането за йерархия, то е вкоренено в колективното ни подсъзнание. Всички сме чували или казвали в различни ситуации на детето ни или пък на по-малкия ни брат или сестра „не си в позицията, за да може да ми говориш или правиш така“ или пък „спомни си къде е твоето място, преди отново да се държиш така“ и още безброй много примери, които показват именно това, че когато не сме на своето място, това означава, че и друг не е на неговото място и везната на взаимоотношенията в семейството се е разбалансирала и това води след себе си до неразбирателства, заплитания и още много други неща. Последиците от нарушената подредба в семейството и рода може да са много и различни. По правило всяко поколение изгражда ресурси за следващите поколения, които употребяват тези ресурси създадени за тях. Всичко различно от това, обърква здравословния ред и това не остава без последици.
Давам пример, за по голяма яснота.
Майка, отглежда сама своята дъщеря. Бащата е изоставил семейството още преди детето да се роди, от тогава нямат никакъв контакт. Липсата на баща е травмиращо събитие в живота, което освен всички други последици поставя момичето неволно в позицията на липсващият родител в семейството! Пораства бързо и детските момичешки игри се заменят от семейни задължения и отговорности. За да помогне на самотната си майка в борбата с живота, се нагърбва с непосилни за възрастта си отговорности и в крайна сметка, напред в годините успява да се справя много добре. В резултат вече голям човек, надхвърлила отдавна 30-ата си годишнина, лоялна на своята майка, тя все още живее с нея, няма партньор и свое семейство. Грижи се за майчините дела, не може да изостави майка си, отдавна е направила своя неосъзнат избор да се грижи за майка си, за да я облекчи и спаси, защото майка й си има само нея. Отпуската си я прекарва на почивка с майка си, за да може, тя да не е самотна и т.н. Сами разбирате, че в този пример дъщерята се е превърнала в символичен партньор на своята майка. Прередила е баща си и e отишла на неговото място, освобождавайки собственото си място на дъщеря. Йерархията и правилния ред в семейството е нарушен. Когато някой не иска или не може да поеме своята отговорност на позицията, която заема в семейната и родова система, някой от следващото поколение има силния порив да балансира системата, като поеме отговорността, която не е негова, но се чувства принуден от сценария на своя живот. Това са неосъзнати механизми за влизане в чужда роля и на мястото на друг. Това е инстинктивно оцеляващо решение за справяне. Както всичко, то носи своите последствия след себе си. В резултат, в това семейство имаме отдавна пораснала дъщеря, нещастна и самотна, която е запълнила уж свободното място до себе си за партньор с неосъзната партньорска обвързаност с майка си. На разумно ниво копнее за партньор до себе си, без да осъзнава, че това място вече е заето от майка й.
В сценариите на живота, както и в този няма виновни. Според случващото се, семейството и рода взима винаги оптималното решение, за да се справи и оцелее, което понякога води до заплитания, които блокират личното щастие на отделния човек. Тогава връщането на правилния ред е ключово. Не е лесно и изисква смелост, но е правилното решение. Осмисляне и осъзнаване е необходимо, за да се трансформират правилно процесите в семейната и родовата система. Дори и да не ни харесва и да мислим, че казаното до тук противоречи на някой морални ценности, дълбоко вкоренени в нашата народопсихология си заслужава да се замислим за семейната ни и родова подредба. И ако реда е объркан, да наравим необходимото, за да възстановим правилния ред.
Ще завърша с думите на Берт Хелингер: „Който е дошъл пръв е дошъл пръв, който е дошъл по-късно е дошъл по-късно и любовта протича по най-добрия начин през семейната система, когато този ред е уважен. Когато реда е спазен, се появява усещане за лекота и спокойствие“
Грети Чаушева – родов терапевт