Приказаките са една истинска магия за предаване на знание и родова памет. Всички родови истории са благословия за потомците. Радостни, тъжни или драматични… изцеляват душата и са магичен ключ, който помага за промяна на живота към по-добро чрез осъзнаване и освобождаване от различни разрушителни програми.

Неслучайно приказките са често иползвани в родовата терапия.  Вече осъзнали и отработили различни травматични родови събития и преживявания е много важно да ги предадем нататък в родовата памет… за това, което е било, за да не бъде повече. Приказаките са лесен терапевтичен начин затова, особено тези, които сме написали и разказали сами, изпълнени с лечебна сила и мощ за целия род.

 

Имало едно време двама братя…

(една истинска терапевтична родова история)

Имало едно време двама братя, и двамата били женени и имали свои деца. Живеели и работели заедно в мир и разбирателство. Бащините ниви давали богата реколта, имало достатъчно за всички. По-големият брат работел като вол от сутрин до вечер, за да подсигури всички. Уважавал и подкрепял жена си и никога не пропускал да се похвали пред брат си и снаха си, какъв късметлия е да случи на толкова хубава, умна и работна жена, която му е родила най-добрите деца. Любовта им била взаимна и те живеели в сговор, обръщали се с най мили имена един към друг, отглеждали децата си с много обич, живеели щастливи и доволни.

Снахата завиждала и се ядосвала, че нейният мъж не е като брат си. Вместо нейната компания, предпочитал тази на мъжете в кръчмата. По-големият брат, изнасял цялата работа на гърба си и вече започнал да губи търпение. Поискал заслужено по-голям дял от печалбата. Пък и бил първороден, изпълнявал дълга си като такъв и по право заслужавал повече. Малкият брат, уважавал и почитал брат си и му бил благодарен за грижата и отговорността, която поемал за двама и бил съгласен.

Тогава жената на малкия брат се разлютила и започнала да вдига скандали в знак на несъгласие. Снахата не спирала да злослови и нахъсва мъжа си да иска повече и повече от чуждия дял на брат си.

Веднъж заседнала завистта в душата на снахата, мислела само едно, как да всее раздор между братята. Клеветяла семейството на брат му, ту в едно, ту в друго, но не успяла да скара двамата братя и да вземе това, за което ламтяла…обичали се и това е!

Разярена и безпомощна снахата, водена от злото в себе си, веднъж се вмъкнала в спалнята на девер си и успяла несправедливо да го уличи пред жена му в греховна съблазън. Колкото и да обяснявал на жена си, в душата й се промъкнала отровата на съмнението. Снахата не спирала да се вмъква с различни грозни постъпки в отношенията между съпрузите и накрая успяла да внесе раздор по между им. Често се карали за щяло и нещяло.

Това не й било достатъчно на снахата и тя не спирала да насъсква двамата братя един срещу друг. Накрая, мъжа й не издържал и се поддал на злия език на жена си. Взел един нож, вмъкнал се в обора и заклал най-обичания от брат му вол. Излезнал след това, пуснал окървавения нож в джоба на брат си и го обвинил за стореното, че е убил собствения си вол. Станала голяма кавга, братята за първи път се скарали непоправимо и вместо големия брат да пропъди брат си, той сам с мъка и болка в сърцето, напуснал заедно със своето семейство бащиния си дом, оставяйки всичко зад гърба си, без да вземе нищо за себе си. Това вече не бил неговия дом.

Заселили се далеч от родния край. Децата на прогонения брат, отраснали трудолюбиви и прилежни като баща си. Заедно с общи усилия малко по малко спечелили и за чифт волове и почнали да орат и сеят. И толкова жито се народило, че и за тях стигнало, и за продан останало. Продадат — купят с парите едно-друго, и живеят доволно и сито.

Но ето че в родния край на братята, там, където останал малкия брат, не се родило жито. Страшен глад настъпил. Решили брата на злата снаха жито да търси.

Дочул, че там и там едни хора били събрали много жито, та имали и за продаване и тръгнал.

Пристигнал той, но не познал брат си, вече остарял и променен, но брат му веднага го познал. Купил той жито, колкото му трябвало, отмерили му и почнали да пълнят чувалите.

Бащата извикал настрана по-големия си син, дал му пръстена си и му казал:

— Синко, това е твоят чичо. Вземи този пръстен и го пусни незабелязано в джоба му.

Момъкът взел пръстена и скришом го пуснал в джоба на чичо си.

Малкият брат натоварил всичкото жито и подкарал колата. Но още не бил излязъл от двора и големия брат вдигнал тревога, пратил синовете си да го настигнат.

— Спрете колата — викал той — пръстена ми го няма, сигурно той го е откраднал, няма кой друг.

Брат му отказал, клел му се, призовавал небето и земята за свидетели, че не е вземал нищо, че никакъв пръстен не е виждал. Ала никой не му вярвал.

— Ще трябва да се върнете, не ви вярваме на думата. Ще ви претърсим, може да е у вас пръстенът.

Нямало какво да прави братът, върнал се, а брат му го посрещнал като чужд и го упрекнал:

— На какво прилича това? Приехме ви, както трябва, отмерихме ви жито, а вие сте откраднали пръстена ми. Честно ли е това?

Клел се нещастният:

— Бог ми е свидетел, честна дума, никога нищо не съм открадвал.

— Не, не може така. Претърсете го и вижте не е ли у него пръстенът ми.

Претърсили го и намерили в джоба му изгубения пръстен. Побледнял човекът, но нямало какво да прави.

— Бог вижда, че съм невинен — продумал той, — но вече съм във вашите ръце, правете с мене, каквото искате.

— Виждаш ли, братко — рекъл по-големия брат, какво е да те обвинят несправдливо и да поемеш чужда вина и очакваш несправедливо наказание. Тази болка остава в сърцето завинаги.

Прегърнали се двамата, разцелували се. Разказал на брат си всичко, как са живяли.

Зарадвал се братът. Завел брат си и племенниците си в бащиния им дом, а своята жена превързал за опашката на един кон и така я погубил.

 

Брат, брата не храни, но който го няма, тежко му

Всички ние, които имаме братя и сестри и от една кръв сме, трябва да знаем, че зaтворим ли пътищата на душите и сърцата по между ни, то и потока на родова енергия, който тече от нас към децата ни е с охлабена сила. Защото, ако отлъчили сме от себе си своят брат или сестра, то техните деца, които са и наши, крачат по трънливи родови пътища. Като чичовци и лели, вуйчовци и вуйни, в тях и в нашите деца е надеждата ни да продължават да се раждат потомци и рода да е жив. Колкото по чисти и сърдечни са връзките по между ни, толкова по читави потомци се раждат и рода е здрав и силен и дарява хубави хора на света.

 

Грети Чаушева – родов терапевт

за записване – 0878 293 008