Няма дете, което да не иска и да не се стреми да бъде обичано от своите родители. Копнежът по родителската обич е толкова голям, че всяко дете е готово на всичко, за да я получи.
Всички знаем, че в една нормална семейна среда любовта на родителите принадлежи безусловно на децата им. Какво става, обаче когато е нарушен баланса в семейната система и родителската обич липсва. Тогава един от възможните сценарии е, детето да започне да се бори със зъби и нокти, за да спечели обичта на родителите си по различни, нездравословни начини и пътища. Да се опитва се да стане детето, което смята, че ако стане, ще спечели обичта на родителите си. Така потискайки истинските си чувства, си създава фалшиво самосъзнание. Изгубва собствената си идентичност и се втурва в постоянно търсене на родителското одобрение, което в най-добрия случай, по-късно в живота, ще го утвърди като възрастен човек, търсещ постоянно внимание от другите, без да умее да разпознава собствените си потребности и чувства. Защото когато постоянно потискаме чувствата си, ние потискаме същността си. Всяка емоция, която изпитваме, но нямаме право да изразим или сме взели подсъзнателно решение да не изразяваме, остава блокирана и започваме да се самоизяждаме отвътре.
Свръх родителската строгост, понякога блокира възможността детето да изразява емоцията, която преживява…например като силен гняв. Тогава задържана емоцията, не само, че не успява да бъде облекчена и проблема разрешен, а по този начин, както в този случай гнева не само, че не се елиминира, а се трансформира в пасивна агресия. В крайна сметка детето се превръща във възрастен, който не може да се справя със собствените си емоции.

Грети Чаушева – родов терапевт