– Мамо хайде да играем на канадска борба.

– От къде ти хрумна?

– Ти как мислиш, кой ще победи?

– Сигурно аз, защото съм по-голяма, ръката ми е по-силна.

– Мамооооо…. а уж винаги си ми казвала да не съдя по външния вид.

– Но, това е различно. В тази игра се изисква физическа сила, а ние сме неравностойни съперници. Аз съм два пъти по-висока и едра от теб и е почти сигурно, че ще те победя.

– Да, обаче аз знам, че мога да те победя, усещам го, а и нали си ми казвала, че мисълта е по-силна от всичко.

– Добре, хайде да играем и да си изпробваме силите и да знаеш, че аз няма да ти се давам и ще си използвам цялата сила.

– Много ясно, нали казваш, винаги да играя честно, каквото и да се случва.

– Имам предвид, че няма да се съобразявам с това, че не сме равни в тази битка.

– Еми да, нали винаги ми казваш, че хората не сме равни в нищо и това е правилно и справедливо и никога да не си губя времето с това да се сравнявам, а просто да действам и да давам най-доброто от себе си и да вярвам, а сега ми казваш, че съм по-малка и затова трябва да съм и по слаба и да се откажа.

– Стана много сложно… Хайде да играем и да видим какво ще стане.

‐ Не! Искам да ми кажеш, вярваш ли наистина, че мога да те победя, ама честно?

– Честно, мисля, че аз ще те победя, защото имам реална преценка за твоята и моята мускулна сила.

– Ако аз сега ти кажа, че със сигурност мога да те победя в честна игра, ще ми повярваш ли?

– Аз винаги ти се доверявам, но знам колко неща са минали през ръцете ми и колко са силни, а ти си още дете, растеш и тепърва ще ставаш още по-силна.

– Значи, казваш, че не вярваш, че мога да те победя?!

– Вярвам, но за да съм напълно  честна имам лекииии съмнения.

– Аз вярвам на 100 процента, че ще те победя.

– Ти значи си играла и друг път и си побеждавала силни играчи, за да си толкова сигурна в себе си.

– Даааааа

– Ами така кажи де.

– Да, но всички, с които играх и ги победих (момчетата), в началото дори не искаха да ме допуснат да играя, защото бяха убедени, че не мога и нямам никакъв шанс, а аз като ги гледах и си представях, усещах и бях сигурна, че мога да ги победя. Те ме подцениха и после съжаляваха… И ти сега ме подцени, а винаги си ми казвала да си знам силата и никога да не подценявам себе си и другите и да давам най-доброто от себе си.

Бях безапелационно победена в трикратна честна битка с дясна и с лява ръка.

На това му се казва, с моите камъни, по моята глава 😀

………………………..

……………………….

🔴 Често си мислим, че не сме чути и видяни от децата ни по начина, по който искаме и им налагаме. Но в крайна сметка, децата ни утвърждават в живота си, нашите мисли и чувства за тях, за нас, за света и чак накрая са думите, които чути и осъзнати остават техен маркер за цял живот.

🔴 Нашите деца са това, което сме ние и нашите родители и прародители.

……………………………………………………………………………………………………………………………………….

Из дневника на една майка „Малки истории с големи поуки“

………………………….

Грети Чаушева,

майка, детски психолог, родов терапевт